ЗАХАРИНКИ

"Аз колкото книги прочетох, от всичките, що съм разбрал, това и пиша. И вас каня и моля да се съгласите да вземете книга в ръце и по-често да прочитате. Колкото по-често четеш, и това дето си учил, и него не забравяш, и друго към него приучваш, и умът ти се просвещава. Ако мъзрелуваш, и това, дето си научил, и него ще забравиш, и друго не можеш да приучиш, ами стоиш като сажди у непометен комин или камина"

Йосиф Хилендарец
Из "Слово за полза от четенето"

Президентът на Русия Владимир Путин подписа
Указ „За увековечаване паметта на Д. С. Лихачов”.
В него 2006 година е обявена за година на академик Лихачов

Десет заповеди на човечността, формулирани от акад. Лихачов

Не убивай и не започвай войни.
Не мисли за народа си като за враг на други народи.
Не кради и не присвоявай труда на брата си.
Търси в науката само истината и не я ползвай за зло или с корист.
Уважавай мислите и чувствата на своите братя.
Почитай родителите и прародителите си и всичко, сътворено от тях, съхранявай и почитай.
Почитай природата като своя майка и помощничка.
Трудът и мисълта ти да са труд и мисъл на свободен творец, не роб.
Нека живото да живее, мислимото да се мисли.
Нека всичко да бъде свободно, защото свободно се ражда.

Реч на Марк Твен, произнесена в
Хартфорд, щата Кънектикът
през 1880 г.

Печатната книга и авторството

Алек Попов
25 април 2004 г.

Международният ден на книгата и на авторското право /23 април/ бе отбелязан в Евро-Българския център с изложбата "Европа в сто книги", която продължи до 9 май. Словото, което публикуваме, бе произнесено лично от писателя Алек Попов на откриването, непосредствено след акцията на студентите от Университетския театър@лма@лтер.

Неотдавна имах случай да прочета купища есета, посветени на темата “Европа в училище”. Както обикновено, учениците се надпреварваха да изтъкват достойнствата на родната култура, като привеждаха многобройни примери за нейната уникалност и европейска принадлежност. Сред този пълноводен поток от респектиращи патриотични факти се натъкнах и на аргумента, че “през Възраждането са били отпечатани повече от 800 български книги.” Няма да коментирам доколко е прецизна тази цифра, онова което ме накара да се усмихна, беше трогателната гордост, с която тя се интерпретираше.
800 заглавия за има-няма половин век!
Толкова книги обикновено побира една средноголяма библиотека. За тази ученичка обаче това беше истински книжен океан и тя беше избрала да дефинира своята европейска идентичност именно чрез него. И всъщност беше права. Дали са много или малко 800 книги, зависи от гледната точка. Понякога и една единствена книга може да значи твърде много.Може да значи всичко!
Като универслна медия на Просвещението, печатната книга не само е мостът, който ни свърза с Европа, когато всички други мостове са изогрени, но и ферментът на гражданското общество в България. На Европа в нас. Фигурата на зяпналия слушащ човек, който лови думите във въздуха, постепенно отстъпва на замисления четящ човек, който търси смисъла отвъд думите. Единият ще остане заключен в парадигмата на обстоятелствата, докато другият получава право на собствен избор. Не случайно с културата на четенето са свързани първите граждански институции у нас – читалищата. Груповото преживяване на книгата еволюира в индивидуално. Книгата като уникат се разтваря в морето от уникални интерпретации, които предполагат масовото й разпространение.
Хората свикват да мислят различно.
Успоредно с културата на четенето се утвърждава и концепцията за авторството. Безименният фолклорен разказвач е изместен от напористия тип с перото, Негово Величество писателя. Еманципацията от анонимността кореспондира пряко с идеята за индивидуалния прочит – не само на даден текст, но и на цялата действителност. Това ново самочувствие лежи в основата на движението за национална независимост като своеобразно продължение на стремежа към самостоятелен конткест и собствена версия версия на историята. Не случайно повечето негови дейци бяха писатели. Така както писатели и поети подготвиха Френската революция. Което прави връзката между авторските и гражданските права повече от очевидна...
Националната идентичност кристализира заедно със способността на езика в лицето на своите автори да генерира оригинални сюжети, образи, послания. И непрекъснато еволюира, така както езикът се променя, а авторите продължават да измислят нови и нови истории. Докато това се случва, можем да бъдем спокойни, че и нас ще ни има – като Шехерезада, която не спира да разказва, нощ след нощ, година, след година. Краят настъпва, когато няма повече какво ново да се каже на един език. Сама по себе си, това също е интересна история. Макар и тъжна. Надявам се, че никога няма да ми се наложи да я разказвам.

Указания за правилно използване и съхраняване на дискети

1. Ако дискетата ви е пълна, а имате нужда от още малко място, раздрусайте я силно за около две минути. Така ще наместите данните и ще освободите място. Преди друсането залепете всички отвори със скоч, за да не загубите информация
2. Периодично напръсквайте дискетите си с инсектициден спрей. Така ще ги предпазите от вируси
3. Вие можете да поддържате данните си свежи, като съхранявате дискетите си в отделението за зеленчуци на хладилника ви. Ако те замръзнат, просто ги стоплете в микровълновата печка или във вряща вода
4. Никога не оставяйте дискети в компютъра, тъй като има опасност от изтичане на информация, която да корозира вътрешните му механични части
5. Дискетите не могат да бъдат копирани с помощта на ксерокс машина. Ако имате нужда от дублиране на информацията, просто вкарайте във флопито две дискети. Каквито и данни да записвате с това устройство, те ще бъдат отразени и на двете дискети
6. Никога не поставяйте дискета в компютъра надолу с главата. Има опасност информацията да изпадне от повърхността и да задръсти механиката на устройството

Ние, можещите, водени от незнаещите,
вършим невъзможното за кефа на неблагодарните.
И сме направили толкова много с толкова малко,
за толкова дълго време,
че вече сме квалифицирани да правим всичко от нищо.
…За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение,
което тук имат хората да се преследват един друг
и да развалят един другиму работата…

Константин Иречек, 13 дек. 1881 г.

Ако имаш два къшея хляб,
дай единия на бедните,
а другия продай
и си купи рози,
за да нахраниш душата си.

Стар индуски стих

Красотата ще спаси света

Шилер – Достоевски

Страшно ти се струва да възлагаш спасението на света на красотата,
когато се налага да спасяваш самата красота

Владимир Сергеевич Соловьов, /1853-1900/
руски религиозен философ, поет, публицист

Писмо на бялата лястовица до Господ

Аз,
която на хората носих живот и утеха,
дето вярваха в мене, тъй както в надеждата свидна,
си отивам оттук.
Не със бяла – с окаляна дреха!
Да, отлитам.
Накъдето очите ми видят.
По крилата ми лепнат петна от вихрушки и пепел –
все лекета, оранжеви, сини и кърваво алени.
Тези хора народ ли са, Господи,
глухи и слепи!
Мене не, но децата си свидни не жалят ли?
Този смешен народ ли герой е от повест епична,
дето кротко търпи ято гарвани – нови копои.
Те убиват децата му, Господи! Стари езичници!
Те се гаврят и днес със земята му.
Не чужди, а свои.
И не знаят ли бедните,
не са ли ни чули, ни чели,
че и гарван, и червей все в нея накрая ще легнат.
Нито в мойто небе, нито в твоите вечни предели
даже шепичка прах от пръстта й не могат да вземат.
А е толкова страшно, нелепо е даже да гледам
как на мен заприлича народът – оглозган до кокал.
С тъжен вик след потопа, надеждата тръгва последна.
И в последна молитва ти чуй и последния вопъл:
Щом със друго не можеш, спаси ги с онази повеля –
“свобода или смърт” ли се казваше старата притча?
Зная, свой срещу свой ще застане. И после ще стреля!
Чак тогава земята ще бъде спокойна.
И ничия.

Красимира Обретенова

Искаш ли да приведеш страната си в ред, трябва първо да приведеш в ред провинциите в нея. Искаш ли да приведеш провинциите в ред – оправи градовете им. Искаш ли да приведеш градовете в ред, трябва да оправиш семействата. Искаш ли да приведеш семействата в ред – започни със собственото. Искаш ли да приведеш собственото си семейство в ред, приведи най-напред себе си.

д-р Носрат Песешкиян – специалист по психиатрия,
неврология и психотерапия, роден в Иран,
а от 1945 г. живее и работи в Германия

СВАТБИТЕ

БАСМЯНА – празнува се на първата годишнина от сключването на брака. Младите хора си подаряват басмени кърпички
ДЪРВЕНА – пет години семеен живот – може би най-критичните първи пет години. Обичай е на този ден той и тя да си подаряват дървени предмети
ЦИНКОВА – тази сватба се отбелязва след шест и половина години семеен живот. Названието напомня, че бракът, както и поцинкованите съдове трябва от време на време да се лъскат
МЕДНА – празнува се след седем години брак. Периода мнозина определят като особено критичен.
ЛАМАРИНЕНА – с това прозаично име наричат осмата година на бракосъчетанието
ДЕНЯТ НА РОЗИТЕ – е десетият брачен юбилей. Това е истински голям празник. Канят се гости, кумовете и шаферите. Подаряват се рози и други цветя.
НИКЕЛОВА – отбелязва се 12 години след сключване на брака
СТЪКЛЕНА – на петнадесетата годишнина от сключването на брака двамата съпрузи се подаряват стъклени предмети
ПОРЦЕЛАНОВА – тази сватба се празнува след 20 години брачен живот
СРЕБЪРНА – четвъртвековен юбилей от сключване на брака
ПЕРЛЕНА – с тази сватба се отбелязва 30 години съвместен живот
ЛЕНЕНА – 35 години брак
РУБИНЕНА СВАТБА – съпрузите празнуват 40 години от сватбата. На този ден към златните венчални пръстени се прибавя и по едно рубинче – камъкът на любовта и огъня
ЗЛАТНА – половин век брачен живот. Половин век съпрузите са неразделни в радости и неволи. На този забележителен ден се устройва повторна сватбена церемония, като заменят старите пръстени с нови
БРИЛЯНТЕНА – 60 години съвместен живот. Тази сватба потвърждава, че вече нищо не може да разтрогне толкова продължителен и устоял на всякакви бури брак
ЖЕЛЯЗНА – честват се 65 години съпружески живот
КАМЕННА – 67 години и половина съпружески живот са си своеобразен гранитен паметник на семейната стабилност
БЛАГОДАТНА - съпрузите празнуват 70-годишнината от сватбата си
ПЛАТИНЕНА – малцина имат щастието да празнуват такъв юбилей. Тази сватба е най-красивият подарък за предаността и любовта, съпътствали двамата съпрузи в общия им житейски път, дълъг цели 75 години.

Как да съблазним библиотекарката?

Кой не знае, че библиотеките са пред прага на революция? Понеже компютърът премахва традиционните процедури на заемане, съблазняването на библиотекарките е обществено дело, което просто не търпи отлагане. Ще мине по-малко от четвърт век и изобщо няма да има библиотеки. Впрочем, ще има, но няма да са същите. Няма да има библиотекарки - а само бръмчащи компютри - и тогава човек ще си удря главата в стената, че не му е дошъл акълът овреме. Няма друг начин, трябва да се съблазни библиотекарката. Колкото може по-бързо.

Защото притежаваме само онова, което сме съблазнили.

Библиотекарка наричаме - от шестнайсет до осемдесет години - всяко човешко същество от женски пол, което е омъжено, разведено, овдовяло, не дай си боже останало стара мома, и което ни заема книги. Гласът й е дрезгав, защото пуши много, ходи с пола на карета и сандали. Понякога си навива косата на маша. Може да поправя нафтови печки, рулетки на прозорци и вериги на велосипеди, това са спомените й още от седемдесетте години. Праотците й са опаковали книгите в Мемфис, Александрия, Вавилон, Монте Касино, в двора на крал Матяш и в спарените книгохранилища на Бритиш Мюзиъм.

За следващите стъпки по съблазняването –
справка при Ерньо Сив /псевд. на Ласло Дарваши/
унгарски поет, писател и журналист